Вавилон и древността
Хората винаги са имали неохота към рисковите дейности, още повече когато са намесени пари. В древни времена, търговците от Вавилон и Китай са имали практика да разпределят стоките си на повече от един кораб или керван в случай, че товарът се изгуби или е нападнат. Въпреки това, ранното застрахователно дело се появява като система едва при управлението на вавилонския цар Хамурапи (1792-1750 г. пр.н.е.). Издълбан върху монолитна каменна плоча, т.нар. Кодекс на Хамурапи се състои от 282 закона и правни текстове. Те се отнасят до лично имущество, разводи, наказателно дело, търговия и др. Именно тук фигурира може би най-ранната писмена форма на застрахователно дело. А именно, че ако длъжник по някакъв начин е възпрепятстван (физически недъг или смърт) да изплаща дълга си, той бива опростен.
Историята през Средновековието
През Средните векове в Европа, застрахователното дело намира своето изражение в политиката водена от тогавашните гилдии. Това са търговски и занаятчийски сдружения. Членовете, майсторите занаятчии, плащали членски внос на своята гилдия. Тя от своя страна използвала тези пари, за да ги подпомогне, ако например работилницата им бъде унищожена от пожар. Или ако са ограбени, в случай на смърт или когато не могат да извършват временно своята търговска дейност. В тези случаи, гилдията изплащала за възстановяването на бизнеса на пострадалия. Тя също го подпомагала докато той стъпи на краката си или респективно семейството му. През тези години свече има повече документи за история на застрахователното дело
Морската търговия
В края на 17 век, международната търговия и стокообмен се засилват все повече, благодарение най-вече на развиването на морското дело, морски транспорт и по-големите и надеждни кораби. Транспортирането на товари ставало все по-лесно и печелившо сред страните членове на Британската Империя. През 1686г., в епохата на най-голямото разпространение на кафенета в Европа и в частност Англия, едно от тях в Лондон, собственост на Едуард Лойд, става притегателен център за собственици на кораби и лица, занимаващи се с морска търговия. Тук често се събирали предприемачи, правещи планове за доходоносни пътешествия до Новия свят. Когато се сдобиели с финансова подкрепа или договор за превоз на стоките им, търговците и собствениците на кораби занасяли в кафенето копие с опис на товара, който ще се превозва. Там, всеки от присъстващите можел да стане потенциален инвеститор в това начинание. Той можел да се подпише с името си буквално под договора, за това че е съгласен да поеме тази отговорност и риск срещу процент от печалбата. Практиката при изготвянето на тези търговски договори се явявала един вид застрахователна полица. Така подобно на търговците от древността, които разпределяли риска, собствениците на товари и кораби изгубени в открито море щели да имат само частични загуби.
Индустриалната епоха
През епохата на индустриалната революция, застрахователното дело, както и много други неща добива облика, с който го познаваме днес. Бурното навлизане на технологии и машини, новото естество на индустрията, поставя на нови изпитания и рискове както отделния човек, така и бизнеса като цяло. Появяват се нови рискове през тази епоха. А именно загуба на живот на работното място, осакатяване при работа с машини, пожари и др. Оттам нараства и нуждата от адекватни застрахователни полици. Застрахователните дружества започнали да изготвят специални договори. Както за собствениците производители, така и за отделните работници, предпазващи ги от редица рискове.
